скърцам с обувки от сутрин до вечер ...Спасявам глухарчета , облаци ,мисили...От известно време ме мъчи една дилема...Да взема , да сменя пътеката ?! С широка , асфалтирана , гладка ! Ще има място за много ! Ще си вървим с широки крачки , усмихнати напред!!!Ехе , пей сърце!Ама , как да разбера , този дето ме държи за ръка,дали пътеката го води или аз? Няма как ! За това ще си вървя по моята , аз съм си я избрала ! Ще я обходя с малки крачки , бавно...всичко да запомня и всичко да докосна..И ще вярвам , много , много силно , че върховете на обувките , които виждам отгоре , ще станат чифт !!!!:))))
разхождам обедното си настроение
в стар пуловер от мохер !!!
С три бримкки и малко истории,
за думи- без ,със , кога...
за последните дни от лятото...
и за някой, който го няма ...
Набъбвам в откровеното отричане
на слънцето през прозореца.
И съм себе си, някъде в последния паралел,
между ако и сигурно.
По гринуич,
по петък, ...по теб !!!
яхнала малка мисъл от вчера,
но днес, искам да тежа тук,
върху малката отпечатна гънка
на днес,без въпроси за утре....
може да мине по завой
от облаци...
Може да се вгледа
в лявата капандура
на къща сред нищото...
Може да напише епитафия от мъх
и да направи пет стъпки,
преди да пусне огъня отвътре...
Може да наднича
от празен вагон,
да убива скуката в огледала...
Да гледа право в очите-
котки,гълъби и минало...
Сянката на рибаря помни...
Това е история, която започва в ръбчето на джобчето и свършва в малката бръчица под левия клепач.В нея се разказва за чудеса от онези,в които задължително си обещаваме,че няма да вярваме. И , които всеки път нагло се загнездват в душата, безцеремонно разкъсват сърцето , а след това, нагло разбиват принципната обективност на мозъка и се зъбят страховито от поредната тъжна констатация на живота.Но кой , може да спре мига , устрема на думите ,с които обещаваме вечност...
Така леко, както целуваме нечие детско личице.Отсреща застава той,човека с главно Ч и на кой му пука за цената, грабваш куфара с останала надежда и хукваш стремеглава по нанадолнището, пък каквото ще да става.И тайничко си мислиш, че този път е различно. Е да , различно е , този път боли по-малко. Какво да се прави " Се ла ви "!Тази броня е калена в годините. вятър, слънце, дъжд , сняг !Вървиш..вървиш..вървиш...А , когато се умориш, изваждаш от джобчето малката музикална кутия с танцуваща балерина и си спомняш..,онзи стар забравен рефрен...
" Любов.....любов.....любов " !