Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ОГЪН СЛЕДВАЙ МЕ....
Автор: aramex70 Категория: Лични дневници
Прочетен: 75797 Постинги: 52 Коментари: 38
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
Вървя от известно време с бавни крачки по една тясна пътечка ! И , аха..да падна и нещо ме връща в центъра..Тази пътека по стръмното , на ръба ,все несвършва...Вървя вече пет , шест години..Срещам хора отвреме-навреме , ама то тясно , няма място за двама...Повървят с мен малко и като се стреснат от урвите , хайде хукнат напред...И аз , пак в тишината , слушам гласовете в мене...Проумявам сезоните , разпилявам времето,
скърцам с обувки от сутрин до вечер ...Спасявам глухарчета , облаци ,мисили...От известно време ме мъчи една дилема...Да взема , да сменя пътеката ?! С широка , асфалтирана , гладка ! Ще има място за много ! Ще си вървим с широки крачки , усмихнати напред!!!Ехе , пей сърце!Ама , как да разбера , този дето ме държи за ръка,дали пътеката го води или аз? Няма как ! За това ще си вървя по моята , аз съм си я избрала ! Ще я обходя с малки крачки , бавно...всичко да запомня и всичко да докосна..И ще вярвам , много , много силно , че върховете на обувките , които виждам отгоре , ще станат чифт !!!!:))))

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1405 Коментари: 0 Гласове: 2
18.11.2011 13:59 - По теб
Днес в 12 часа на обяд
разхождам обедното си настроение
в стар пуловер от мохер !!!
С три бримкки и малко истории,
за думи- без ,със , кога...
за последните дни от лятото...
и за някой, който го няма ...
Набъбвам в откровеното отричане
на слънцето през прозореца.
И съм себе си, някъде в последния паралел,
между ако и сигурно.
По гринуич,
по петък, ...по теб !!!


Категория: Лични дневници
Прочетен: 1265 Коментари: 0 Гласове: 1
Мога да отида на края на света
яхнала малка мисъл от вчера,
но днес, искам да тежа тук,
върху малката отпечатна гънка
на днес,без въпроси за утре....

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1531 Коментари: 2 Гласове: 3
Сянката на рибаря
може да мине по завой
от облаци...
Може да се вгледа
в лявата капандура
на къща сред нищото...
Може да напише епитафия от мъх
и да направи пет стъпки,
преди да пусне огъня отвътре...
Може да наднича
от празен вагон,
да убива скуката в огледала...
Да гледа право в очите-
котки,гълъби и минало...
Сянката на рибаря помни...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2055 Коментари: 1 Гласове: 6
Последна промяна: 06.03.2011 18:18

Това е история, която започва в ръбчето на джобчето и свършва в малката бръчица под левия клепач.В нея се разказва за чудеса от онези,в които задължително си обещаваме,че няма да вярваме. И , които всеки път нагло се загнездват в душата, безцеремонно разкъсват сърцето , а след това, нагло разбиват принципната обективност на мозъка и се зъбят страховито от поредната тъжна констатация на живота.Но кой , може да спре мига , устрема на думите ,с които обещаваме вечност...
Така леко, както целуваме нечие детско личице.Отсреща застава той,човека с главно Ч и на кой му пука за цената, грабваш куфара с останала надежда и хукваш стремеглава по нанадолнището, пък каквото ще да става.И тайничко си мислиш, че този път е различно. Е да , различно е , този път боли по-малко. Какво да се прави  " Се ла ви "!Тази броня е калена в годините. вятър, слънце, дъжд , сняг !Вървиш..вървиш..вървиш...А , когато се умориш, изваждаш от джобчето малката музикална кутия с  танцуваща балерина и си спомняш..,онзи стар забравен рефрен...
" Любов.....любов.....любов " !

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1348 Коментари: 0 Гласове: 4
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: aramex70
Категория: Лични дневници
Прочетен: 75797
Постинги: 52
Коментари: 38
Гласове: 970
Архив