На зеления ъгъл
определенията се скапват.
Минаваш по правилата
с предимство отдясно.
Тъпото е само,че онова,
червеното тупа отляво.
И безпощадно се вписва
в соленото морско синьо.
Днес е сряда...
ден за мълчание...
Където кучетата вият
във всяка пряка /към себе си/.
Упоритото тик-так изостава
в толкова часа и някакви минути.
Въздух достатъчен
за пулс и половина,
докато нареждаш празната маса...
Няма дори нож,
с който да изрежеш
татуираното по Фелини,
със сценарий без избор...
Поне една суха кора,да има,
да нахраниш следобеда
с ОЩЕ....
Но, днес не е вчера
и скърца в ключалката-НИЩОТО...
На зеления ъгъл
понякога трябва да спреш...